Така започва разказа си читателката на „Родина“ Таня Петрова. Тя и синът й, Иво Нешев, не са от хората, които се примиряват с бюрократичната несправедливост. Затова и
вече пети месец водят своята тиха битка с Home Office
Заканват се, че ако не се намери решение, ще съдят държавата за дискриминационно отношение. На официалния сайт на институцията те откриват явна недомислица – дори британското образование да е признало нивото ти, издавайки съответната диплома, Home Office иска друго потвърждение – изкаран курс за сертификат на стойност 200 паунда.
Излиза, че те не признават собственото си образование
възмущава се българската майка. Иво, който сега е на 23 години, идва в Лондон още през 2002 г. от родния си Ямбол. Отначало се притеснявал как ще се справи с чуждата образователна система, но бързо разбира, че изискванията не са непосилни за него. Той дори признава на майка си, че са го върнали в предучилищна възраст – с рисуването на картинки, смятането на прости числа и пеенето на песнички. Днес той смята, че като цяло британската образователна система е добре структурирана и дава възможност на младите да се усъвършенстват – стига да желаят да постигнат целите си.
Самият той след училище записва „Компютърни мрежи“ на университетско ниво. Щом завършва курса си на обучение обаче, Иво се оказва на пазара на труда, където вече имат недобро отношение към българите, благодарение на негативната кампания на британските медии. Той решава да си извади британски паспорт, на какъвто има право, когато се сблъсква с абсурдното изискване. Въпреки това отива до учебното си заведение – City College, откъдето също са много учудени защо е нужен ESOL курс.
Вие вече имате GCSE,
ESOL е под вашето ниво – защо ви трябва
- питат преподавателите нашето момче.
Той много чете, рови се и накрая открива, че всъщност има два вида General Certificate of Secondary Education (GCSE) – едното е националното, придобивано в английските училища, а другото е международно. Тук то може да се получи в някои частни учебни заведения. Този сертификат се присъжда и на английските гимназии в чужбина, обяснява Таня.
Двамата със сина й решават да отидат до своя локален депутат, за да алармират за случая и да поискат съдействие. Приема ги секретарката му.
Вие ми казвате, че не признавате моето образование тук и не мога да получа паспорт, който ми трябва само за пътуване. В същото време твърдите, че има начин, ако получа този ESOL сертификат, обяснява Иво на служителката. Дамата се съгласява, че абсурдът е голям и обещава да пусне писмо и официално запитване до Home Office.
Оттогава – края на януари 2014, минават месеци, а нашенците още нямат отговор. Когато се свързват отново със секретарката и й обясняват, че в случая става дума за дискриминация, тя отговаря: „Не, това не е така, вие сте под влияние на емоциите си“.
През това минават много хора, но те се примиряват
споделя Таня. Аз обаче не виждам причина да не успеем в тази битка. Справедливостта е на наша страна, твърди смело българската майка. Тя разказва, че в повечето случаи хората вече са подали молба за паспорт – което в общия случай им е коствало 884 паунда - и когато научават за онази „подробност“ с ESOL сертификата, предпочитат да дадат още 200 паунда, за да не изгърмят с останалите пари…
Сега двамата със сина й търсят гласност на проблема.
Продължаваме да следим историята на Иво и ще ви информираме за всеки напредък по казуса.
