Скъпи сънародници в Обединеното кралство, честита Нова година от екипа на „Родина Нюз“!

Нека 2015 г. ни донесе успехите, към които се стремим тук, далеч от родината. Нека не забравяме откъде идваме и накъде сме се запътили.

Да стъпваме уверено напред, защото Господ е със смелите… Да не пестим усилия, защото, както е казал Марк Твен, „след 20 години ще съжаляваме не за това, което сме направили, а за това, което не сме направили“. Нека не се уморяваме да правим живота си вълнуващ и смислен. Англия е едно от местата за това – стига да си вярваме, да имаме надежда и търпение.

Нека тук, на Острова, не забравяме близките си в родината, нито да протягаме ръка на сънародниците ни, изпаднали в нужда.

През изминалата 2014 година ние, българите в Англия, доказахме, че не сме от онези, които тичат в собствена писта. Опровергахме и вица за нашенците пред казана в ада. С десетките инициативи, които организираха тук в помощ на нуждаещи се – пострадали от наводненията, болни, деца сираци, както и с многобройните образователни прояви, българите тук отново напомнихме за възрожденския дух на предците ни.

Ако съумеем да запазим този висок дух и през новата година, никое правителство, никоя чужда шовинистична власт или националистическа партия няма да ни съкруши. Защото ние, българите, сме гордо и умно племе, което знае да оцелява на инат.

На многая и благая лета, приятели!

Йордан Мичев, главен редактор на в-к "Родина"

Днес се навършват 25 години от дворцовия комунистически преврат, организиран от върхушката на БКП и ДС. След този ден България не е същата - хора, от които най-малко си очаквал, а някои дори не си ги чувал, се събудиха и се осъзнаха като върли антикомунисти и дисиденти...

Днес - 25 години по-късно, България е изядена почти до скелет от сини, червени и всякакви цветове демократи и неолиберали. Днес - 25 години по-късно, ни управлява полуграмотен индивид, напуснал МВР, защото не искал да се откаже от членството си в БКП. Същият този малко по-късно става един от палячовците на СИК и на ДС-генералите. Днес - 25 години по-късно, ни управлява либерална бизнес върхушка (Донев, Прокопиев, Бориславова и сие), която е семейно свързана с БКП номенклатурата.

Днес - 25 години по-късно, върху нас се упражняваха толкова много месии, че младите все по-трудно правят разликата между Васил Иванов Кунчев - Левски и Васил Траянов Боянов - Азис.

Днес - 25 години по-късно, България е унищожила социалната държава, а българите са най-бедният, най-болният и най-неграмотният народ в ЕС. Днес - 25 години по-късно, вместо нация от собственици, сме нация от прошляци.

Да ви е честито, ако въобще празнувате 10 ноември.

Референдумът привидно реши въпроса дали Великобритания трябва да е единна, но задълбочи още повече разделението

Йордан Мичев, Лондон - Глазгоу

Глазгоу не е столицата на Шотландия, но е най-големият й град и икономическото й сърце. За разлика от древния аристократичен Единбург, Глазгоу дължи главоломното си развитие на сключения договор от 1707 г., с който фалиралото по онова време шотландско кралство става част от Великобритания. Така малкото университетско градче на устието на река Клайд се превръща в индустриален център и важно пристанище, държащо голяма част от търговията с колониите в Северна Америка.

Глазгоу е и символът на разделението в шотландското общество, където сблъсъкът между протестанти и католици, както и между юнионистите - тези, които подкрепят съюза с Англия, и националистите, които се борят за независимост, винаги е съществувал. Този конфликт, макар да не е толкова кървав и съдбовен както в Северна Ирландия, се проявява дори и във футбола - местните грандове Рейнджърс (отборът на протестантите и юнионистите) и Селтик (отборът на католиците, националистите и хилядите потомци на ирландски заселници) са известни с огромната вражда помежду им.
При цялата тази

взривоопасна смес от политика, религия и традиции

не е изненада, че точно Глазгоу бе единственото място в Шотландия, където имаше улични сблъсъци между привърженици на конкурентните движения “за” и “против” независимостта на Шотландия на референдума, провел се на 18 септември. В петък - ден след допитването, централният площад “Джордж скуеър” стана арена на безредици, които за щастие бяха потушени бързо от полицията и спецчастите. Конфликтът бе провокиран от юнионисти от крайните фракции на Рейнджърс, които празнуваха, пеейки британския химн и военни маршове на площада, използван месеци наред за митингите на подкрепящите независимостта.
След продължила повече от две години кампания, която в последния месец достигна до истерични мащаби, в крайна сметка шотландците отхвърлиха независимостта с 55.3% (2 001 926 гласа) срещу 44.7% (1 617 989 гласа) при рекордна избирателна активност от 84.6%. Глазгоу пък бе една от едва четирите области (от общо 32) в Шотландия, в които превес имаха сепаратистите с 53.5% “за” срешу 46.5%, гласували “против” независимостта.
32-годишният софиянец Димитър Георгиев - студент последна година по мениджмънт в местния университет, обаче е сред негласувалите, въпреки че е имал това право. “Мисля, че е по-добре за Шотландия да е независима, но от друга страна мен не ме устройва отделянето й в момента и реших, че е най-правилно да не гласувам”, твърди Димитър, който живее в Глазгоу от 6 години.

Според него градът, както и страната си остават разделени и след референдума. “Половината нация е разстроена и гневна, а другата половина - щастлива, но се знаеше, че ще е така. Основният аргумент на привържениците на отделянето е, че се е гласувало от страх. Казват и че се срамуват от сънародниците си. Кампанията за независимост “Yes” беше по-активна от “No, thanks” или “Better together”, както по-късно стана известен слогънът на юнионистите. Направи ми впечатление, че всички, които възнамеряваха да гласуват “против” избягваха да коментират референдума, докато подкрепящите отделянето бяха много по-отворени за разговори и активни по улиците. Същото беше и в социалните мрежи.”
Димитър смята, че в основата на това разделение е религията. “Като цяло това почти не се усеща в страната, но в Глазгоу противопоставянето между протестанти и католици продължава да е част от облика на града. В този район хората още се бият за такива неща, особено когато са замесени футболните агитки.”
Протестантите преобладават в Шотландия, но освен религията според Димитър другият основен фактор за отхвърлянето на независимостта е

страхът от неизвестното

Огромната част от пенсионерите например са гласували “против”, защото се притеснявали да не загубят пенсиите си или безплатното здравеопазване.
Кампанията на юнионистите, в която в последния месец много активно се включиха британският премиер Дейвид Камерън и лейбъристкият му предшественик - шотландецът Гордън Браун, бе фокусирана именно върху потенциалните загуби - изтегляне на инвеститори, загуба на стотици хиляди работни места, по-високи данъци, невъзможност за използване на стабилния британски паунд и куп други черни сценарии, които плашеха голяма част от шотландците. Местният бизнес също изигра своята роля, обявявайки се категорично против отделянето.

От другата страна привържениците на независимостта, предвождани от Алекс Салмънд - подалият оставка след референдума първи министър на Шотландия и лидер на управляващата в Единбург националистическа партия, акцентираха върху това, че страната ще бъде много по-богата, ако е самостоятелна държава. Най-вече заради контрола върху нефтените и газовите находища в Северно море. За тях успешният модел е в съседна Норвегия, която благодарение на нефта и природния газ днес е сред най-развитите страни.

Националистите използваха много добре и обичайния негативизъм на местните към всяко управляващо консервативно правителство в Лондон. Мнозинството от шотландците винаги са били ляво настроени и традиционно са гласували за лейбъристите преди възхода на националистите на Салмънд. Те гледат на “торите” като на “чужда окупационна сила”, както писа наскоро популярният журналист Оуен Джоунс.
Националистите се аргументират с твърдението, че Шотландия ще бъде на шесто място в света по БВП на глава от населението, ако е независима. “Приходите ни да отиват в хазната в Уестминстър (името на квартала в Лондон, станал нарицателно за център на властта - бел. авт.), откъдето да се преразпределят, а ще остават при нас.” За тях е малка подробност фактът, че Шотландия получава между 14% и 16% повече социални плащания от другите региони в Обединеното кралство. И всичко това се дължи на широката автономия, която страната получи от Уестминстър след референдума през 1997 г. и конституирането на Шотландския парламент през 1999 г. Днес Шотландия на практика има отделни образователна, здравна и социална системи, много по-щедро субсидирани от тези в останалите части на Обединеното кралство.

След референдума

Мнозина политически наблюдатели смятат, че какъвто и да е бил резултатът от допитването, Шотландия е в позицията “ win-win”, тоест печели при всички положения. Премиерът Камерън и останалите водещи политици на Острова вече обещаха сериозни конституционни промени, които ще делегират още по-голяма самостоятелност на Шотландия по въпросите на бюджета и преразпределението на разходите. Промяната обаче ще засегне и Англия, Уелс и Северна Ирландия. Децентрализацията е процес, който отдавна се наблюдава в политическия ландшафт на Острова, но в последните години гласовете в нейна полза се засилват заради все по-нарастващата пропаст в стандарта на живот между различните региони и фаворизирането на Лондон и богатия Югоизток.
“Доста хора в Шотландия се опасяват, че ще бъдат излъгани от Уестминстър, но смятат да се борят за повече власт в рамките на съюза. Рано е още да се прогнозира какво ще се случи, както казват британците - only time will tell”, коментира Димитър Георгиев.
Бившият лейбъристки депутат Роджър Касале, който в момента ръководи проевропейския тинк-танк “New Europeans”, е на мнение, че емоциите на разочарование и на облекчение ще владеят дълго време шотландското общество.

“В останалата част от Обединеното кралство трябва да се замислим върху необикновени постижения на кампанията “Yes”. Тя трансформира демокрацията и предизвика историческа конституционна промяна в цялата държава. В противовес - кампанията “No, thanks” предизвика оголване на политиците в Уестминстър, които на всяка цена не трябваше да загубят. Сега те ще трябва да спазят обещанията си”, смята Касале.

Според него урокът от този референдум трябва да послужи и като платформа за евентуалното допитване за членството на Великобритания в ЕС, което по плановете на премиера Камерън трябва да се проведе през 2017 г. “Трябва да започнем тази кампания още сега, защото едни от най-големите печеливши от допитването в Шотландия в дългосрочен план на Острова ще бъдат партията на Найджъл Фарадж и английският национализъм, ако очакванията за реформи не се случат. Слогънът “Better Together” трябва да е валиден и за оставането на Великобритания в ЕС”, категоричен е Касале.

Така приключилият референдум в Шотландия всъщност произведе много повече въпроси, отколкото отговори. И те далеч не са свързани само с целостта на Обединеното кралство, но и на ЕС. Защото тепърва започва шоуто с референдума в Каталуния, а след нея списъкът на сепаратистките движения в цяла Европа е дълъг.