Стоунхендж – това е безспорно една от най-големите мистерии за човечеството. Дали това е било ритуално място, площадка за НЛО, древен компютър, използван за изчисления или просто една от първите обсерватории? Науката не е сигурна. Има много доказателства и теории по върпоса, но еднозначен отговор не е намерен.
Какво е Стоунхендж?
Стоунхендж е най-големият мегалитен паметник в света. Някои го наричат осмото чудо на света, тъй като то е една от най-големите загадки на древния свят. Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). Третият и четвъртият кръг представляват незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча.
От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове
били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.
За съжаление, до нас камъните не са достигнали в оригиналния си вид и местоположение. Останали са само руини, които загатват какво е било и как е изглеждало. От тези останки, обаче, не може да се направи еднозначно заключение за какво са били предвидени камъните.
Стоунхендж се намира
на около 130 км югозападно от Лондон,
в равнината Солсбъри, край блатата и равнините на Девоншир. Паметникът е построен преди около 5000 години, по времето на каменните и бронзовите векове, вероятно няколко столетия преди падането на Троя.
Самата дума Henge означава: близка кръгла или оформена от елипса плоска област над 20 m в диаметър, която е затворена и определен от насипна граница, който обикновено съдържа ров с външна банка. Достъпът до вътрешността е придобит от път с един, два или четири входа през насипа. Това значение не ни обяснява за какво служи творението на
древните, а само ни показва типа на конструкцията.
В миналото на Стоунхендж ясно се проследяват няколко етапа на строителство, при това отделени във времето от хилядолетия. В най-ранния стадий (около 3100 г. до н.е.) били създадени ров и вътрешен вал във вид на окръжност. Извън този кръг се намирал т.нар. Камък на петата (“петата на бягащия монах”), а вътре – разположени в окръжност и на равно разстояние една от друга, имало дупки със следи от жертвоприношения. По-късно, във вътрешността на вала, били изградени два концентрични кръга от сини камъни (дялани блокове от долерит със зелено-син оттенък). Каменните блокове на това съоръжение достигали височина почти 8 метра и тежали 50 тона.
Обсерватория?
От много години се изучава възможността Стоунхендж да е била една от най-древните обсерватори. Като начало Стоунхендж е разположен в направление североизток-югозапад и се предполага, че именно това разположение на камъните е свързано с астрномическото слънцестоене и равноденствията. При лятното и зимното слънцестоене, както и при пролетното и есенното равноденствие, Слънцето изгрява точно от такова място, че първите лъчи изключително точно минават между камъните (т.е. дупките между камъните) и огряват Стоунхендж отвътре. Така идва и едно от първите доказателства, че древният паметник е бил използван за предвиждане на сезоните и климатичните изменения.
По-късно, обаче, тази теория е обявена за невалидна, тъй като от времето на построяване на Стоунхендж и сега – земната орбита е претърпяла няколко измествания. В такъв случай, ако сега виждаме перфектно слънцестоенето и равноденствието през различните сезони, то когато е било построено съоръжението, такова точно наблюдаване не е било възможно.
Откриват се и известни връзки с изгряването и залязването на луната по време на така нареченото „луннностоене” (подобно на слънцестоенето). Интересен е и фактът, че географската ширина, на която е построено съоръжението, е необичайна. При нея лунните и слънчеви събития (изгреви, залези, …) съвпадат едно спрямо друго необичайно точно по отношение на ъгъла.
Безспорно работата на археоастронома Gerald Hawkins хвърля най-голяма светлина по проблема. През 1963 година той публикува свои разработки в списание Nature, след като прави компютърни изследвания и симулации на Стоунхендж. Той открива не една и не две зависимости между камъните и дупките в тях и Слънцето и Луната. Напротив, той открива цели 24 съвпадения (13 слънчеви и 11 лунни)! За съжаление няколко години по-късно някои от съвпаденията биват оборени от други учени.
По-късно се търсят зависимости между дупките в камъните и някои от най-ярките звезди и планети. Днес, след толкова много открития, дока зателства и оборване, се чувстваме доста объркани. Има голяма вероятност Стоунхендж да е бил една от първите обсерватории, но какво точно е наблюдавано и как, не е 100% ясно. Последните изследвания сочат, че древните хора са посещавали паметника предимно през зимата. Предстои да се появят нови доказателства и теории. Можем само да се надяваме в най-скоро време загадката на това чудо да бъде разкрита.
Междувременно, ние ви пожелаваме да отидете на това място и да му се насладите. А защо не и да развиете своя теория за това какво представлява.