Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. По стар стил се празнува днес, на 21 януари.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла.

Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка.

Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

От 1951 година 8 Януари е също така професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози.

Eдна много хубава рецепта за питка за днения ден можете да видите Тук

Източник: Imenata.com

Януари е месецът с най-много имени дни. На 12 януари честваме паметта на света мъченица Татяна.

Тя е почитана не само от православни, но и от католици. Раннохристиянската мъченица е родена в богато римско семейство, което криело вярата си. Татяна била посветена за дякониса и се отдала на милосърдие и непрестанна молитва.

По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север (205-238 г.). Пой пожелава Татяна да бъде заведена в храма на Аполон и да й принесе жертва, като по този начин се отрече от вярата си в Христа.

Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, изболи очите й и рязали части от младото й тяло, но тя не се отказала от своята вяра.

След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница - тя се явявала на другия ден излекувана...

Когато веднъж, след целодневно мъчение, отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ огряна от нетленна светлина, тя славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани.

Чудото с вярващата Татяна обаче не трогнало Александър Север. Той отново я подлагал на жестоки изтезания на другия ден, а тя ставала все по-силна. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й.

Накрая управителят наредил да обезглавят Татяна. Същата участ постигнала и баща й. Заради големите мъчения, които изтърпява за вярата, Църквата я канонизира като света мъченица.

На 12 януари празнуват всички, носещи името Таня и Татяна.Честит имен ден!

На днешния ден Православната църква почита паметта на св. Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк и кръстител на Исус Христос.

Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наричан е и Предтеча, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за Неговото раждане.

В народната традиция Ивановден е празник на кумството и побратимството.

Според обичая кумовете или деверът къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо. Освен тях се къпят още именниците, сгодените ергени и момите.

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден, Богоявление, вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Ивановден е един от 12-те най-големи християнски празници в календара.

Той е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден, като в някои райони на страната дори е по-тачено на този ден, отколкото на Богоявление.

Празникът се нарича още и Женски водици, защото се къпят младоженките и момиченцата, които са се родили през годината. Кумът или деверът къпе младоженците, оженили се до Ивановден Обредът завършва с богато угощение в дома на окъпания и с размяна на подаръци.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Честито на над 350 хиляди българи, които празнуват с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Ивона, Калоян, Йово и Йовка, Жан, Жана и Яна.