Когато за пръв път забелязах обявата за събитието „Децата с хвърчилата 2“ в лондонския Blackheath park, признавам, просто си казах – похвално, една спортна инициатива на разтропани българи на Острова. После видях снимката на организаторката Десислава Ламбина - красива, фина, представителна. Фотосът показваше момент от официална церемония. Отново се върнах към карето, където в долния му ъгъл прочетох: „Събраните средства ще бъдат използвани за извеждане на децата от домовете в България“.
Няколко дни по-късно се запознах с Деси и разговорът ни отново ме накара да вярвам, че тук, на Острова, има българи, които никога няма да са просто жители на нашата страна или на Великобритания. Те са поданици на една друга република, наречена Благородство.
Бях чувала за тези смайващи случаи на добра воля, съчетана с упоритост и непримиримост. Животът дава примери за изключителни личности, но рядко бях срещала на живо такива. Затова разговорът със сънародничката ни Деси Ламбина беше не просто удоволствие, а истинско вдъхновение – като онези филми, които дълго след финалните надписи връщаш обратно в съзнанието си.
Всъщност всичко в невероятната история на Деси започва с филм.
А жанрът е трилър – „Изоставените деца на България“, документален филм на BBC, представящ няколко месеца от живота на деца с умствени и физически увреждания в дома „Св. Петка“ в с. Могилино. 90 минути неподправен ужас. „Свидетелство за абсолютната изолация от целия останал свят на децата в Могилино“, казват от британска страна, а от родна страна говорят за "подвеждане", "некоректно представяне" и "много умела манипулация на британската обществена телевизия".
Явно манипулацията трябва да е била наистина изключителна, за да накара една млада българка в Лондон още същата вечер, след като гледа филма, да създаде фондация за извеждане на деца от институциите у нас.
По онова време – 2009 година, Деси Ламбина е добре устроил се млад специалист в британската столица, но
само за една вечер подреденият ѝ живот и спокойствието се срутват.
„Бях толкова ужасена, почувствах, че ако не сторя нещо веднага, никога няма да го направя“, разказва тя. А после…
Следва неуморен труд - месеци, в които Деси се опитва да се свърже с български неправителствени организации, за да си сътрудничат за извеждане на деца от домовете в България. Междувременно нашенката започва да финансира дейността на фондацията със собствени спестявания – купува на децата дрехи, предмети от първа нужда, води ги на екскурзии.
Съвсем скоро обаче разбира, че това е само отчаян опит повърхностно да се загладят нещата. Че коренът на злото е в самите институции, които не могат да предложат пълноценна среда на децата. „Разбрах, че това, което правя, не е решение. Трябваше да действам радикално“, разказва днес Деси, а историята й оттук-нататък става все по-невероятна.
В крайна сметка,
шест месеца след началото на битката й, съдбата я свързва с подходящия човек
за реализиране на целта на фондацията й Kids Care.
С Николай Найденов Деси се среща на една от традиционните сбирки на български професионалисти в Лондон. Този млад IТ специалист е единственият, който откликва на нейната идея и я търси след събитието. Той е разтърсен от това, което научава за Могилино. Предлага да направи уебсайт, но впоследствие се включва с много повече – създава лого и идентичност на фондацията и заедно с Деси започват да организират
успешни благотворителни събития и търгове в Лондон
На първия от тях събират 1400 паунда. От HSBC, където тя работи, също отпускат пари за каузата.
Другият преломен момент във „филма на Деси“ настъпва преди малко повече от година, когато тя се свързва със сдружение „Съучастие“ – лицензиран доставчик на приемна грижа на територията на Община Варна. „Съучастие“ спечелват Деси с високия си приз – през 2013 г. те са обявени за най-добри в областта си в България.
Към днешна дата в сътрудничество с фондация Kids Care само за година са изведени повече от 24 деца в нужда между 0 и 8 години от домовете в България.
Когато напускат институцията, повечето от тях не знаят да говорят, ходят и дори да дъвчат.
„Тези институции отглеждат инвалиди“, категорична е Ламбина. За нея
това буквално е битка на живот и смърт.
Всеки ден. Обича да разказва типичния случай с двегодишно момиченце, което било без дъвкателен рефлекс, със стереотипно клатене и всички възможни дефицити – физически, психически, емоционален. Една година след извеждането си от институцията и настаняването в приемен дом то е напълно наваксало всички дефицити: ходи, пее, рецитира…
Питам Деси откъде е снимката, на която за пръв път я видях, и тя обяснява, че е от церемонията по награждаването на най-добрите британски компании на енергийните пазари на авторитетното британско сп. Energy Risk. На една от благотворителните вечери по-рано тя се запознава в Петко Петков – българин, роден в Добрич, който е от 24 години в Англия и работи в иданието. Именно той е инициатор по време на наградите на Energy Risk да се събират средства за благотворителната организация на Деси Ламбина.
Ha презентацията присъстват старши директори от инвстиционни банки, нефт и газ компании, брокери, технологични компании.
До този момент не е имало събиране на средства за България на такова високо корпоративно ниво.
Събраната сума е 3,500 паунда...
Какво следва оттук-нататък, питам събеседничката си. „В края на септември ще организираме детско парти в посолството. Междувременно развиваме онлайн магазин за дарения“, разказва тя. Идеята за онлайн магазина е в него хората, които искат да участват в благотворителността, да оставят всякакви предмети, дрехи и т.н., които други да купуват, а средствата да се даряват за приемна грижа в България.
Опитвам се да накарам хората да вярват, че от тях зависи…
Че не е нужно да си специалист, за да се включиш и да помагаш реално. Нека не бъдем просто хора, които гледат отстрани и само казват – ах, колко жалко!“ – е посланието на Деси.
Над 6 000 деца в България са все още в институционализирани домове, 238 са неразследваните смъртни случаи – никой не знае кога, по какъв ужасен начин и защо са загинали тези дечица. Ето защо нашата битка е въпрос на живот и смърт. „За тези деца ние сме единственият шанс“, казва Деси в края на разговора ни.
Дълго след това „връщам лентата“ на филма за младата и смела българка, която нито за миг не се примирява да е тих наблюдател на ужаса в родината.
...Е, няма такъв филм!
Деси Ламбина е родена в Гоце Делчев преди 30 години. Идва в Англия, когато е на 21. Омъжена е за българин, с когото имат двама синове - на 4 години и на 5 месеца. През 2009 г. основава фондацията Kids Care за извеждане на деца от институционализираните домове в България. Повече за дейността на фондацията можете да научите на www.kidscarecharity.co.uk
