Извинете, че говоря така дрезгаво, но гласът ми е паднал от радостното викане вчера
- така започва разговорът ми с Диана Славова. Тя мениджър на екип, който се занимава с една от най-трудните дейности в социалната сфера - рехабилитацията на престъпници, току-що излезли от затвора. Преди дни Диана и колегите й бяха избрани за най-добрите във Великобритания в тази област и емоциите й още не са заглъхнали.
Диана ме потапя в разговора право в градината им с доматите.
Ако не знаех предварително, че тя и екипът й се занимават със социални дейности, бих решила, че са фермери или градинари
– така любовно описва тя двора им… Но нека започна отначало, сепва се събеседничката ми.
Диана идва тук преди 14 години. Както повечето успели българи на Острова, тя започва от най-ниското стъпало – с почистване на домове. Следващите шест години от живота й са като сън, но от хубавите. В един от домовете, в които работи, спечелва доверието и обичта на собствениците. В тяхно лице тя намира бъдещите си шефове и приказката започва. Възрастната двойка по онова време притежава care home, обслужващ хора със затруднения (забавяне в интелектуалното развитие, инвалидност и пр.). Диана започва работа при тях – отначало е support worker, после senior social worker, team leader, assistant manager и през 2009 година успява да се регистрира като мениджър по социални дейности.
Като Пепеляшка, тя изминава целия път от тиквата до каляската.
И тъй като това е истинският живот, „каляската“ днес е автомобилът й, с който често пропътува стотици мили до… английските затвори.
Да, бившата Пепеляшка и героинята на нашия разказ, наследницата на Вазовата Рада, днес е най-успешният в Англия мениджър на екип, който рехабилитира престъпници. Просто няма по-добри от тях в тази област!
Първото признание за CareTech Community Services идва през ноември 2013 година, когато нашите стават първенци за Лондон в регионалния конкурс, а в края на април са избрани за абсолютни победители в тежката национална категория.
“Това е уникален успех. Цял ден получавам поздравления, всички са много горди с нас”,
развълнувано споделя Диана. Освен за двайсетте си клиенти, тя и съпругът й Димитър, който работи в сферата на строителството, се грижат и за 7-годишния им син Джонатан.
Но в какво всъщност се състои работата ти, недоумявам аз, неспособна да намеря български аналог на дейността й. Оказва се, че такъв реално у нас няма, защото Диана прави нещо не особено популярно за нашите географски ширини – рехабилитира затворници и ги връща обратно в обществото. Да, това съществува, уважаеми читателю! В Англия не зачеркват човека, който е извършил някоя страшна глупост или дори тежко престъпление. Държавата влага пари, за да го върне обратно в обществото, защото тук вярват, че всеки заслужава втори шанс. За разлика от България, където втори шанс се дава само на компрометиралите се политици.
В Lyndhurst Care Homе клиентите на Диана за 3-4 години успяват отново да се вградят в обществото,
без да му пречат и дори да допринасят за него. Сред тях има изключително тежки случаи – някои страдат от зависимости, преживяват наркотични абстиненции, други са със сериозни престъпления и психически заболявания. За почти всички тях Диана и фантастичният й екип са единственото семейство и хора, на които могат да разчитат. В болницата в Барнет ни знаят по малките имена, смее се тя. И в 1, и в 2, и в 3 след полунощ се случва да търсим помощ за клиент.
Как събра екипа си, питам Диана.
Когато станах мениджър във фирмата, много колеги англичани позавидяха на моя успех и напуснаха.
Това пък беше много добре дошло, защото отвори вратите за българите, отново се смее гърлено събеседничката ми. Опасната ямболийка успява да събере в екипа си шестима свои съграждани, трима бургазлии и едно момче от Велико Търново – бивш щабен офицер. Освен тях в екипа има още ямайка, рускиня, ирландец и мавританец.
Страшно сме близки, признава Диана. И как иначе – те са заедно почти нон-стоп, а услугите им са 24 часа/7 дни. Някои от тях са с по две висши образования и с отличен английски. Последното е задължително условие, тъй като 80% от работата им е говорене и писане.
Въпреки че в социалния център, състоящ се от три масивни викториански къщи, имат право да поемат лица от 18 до 65 години, клиентите им са в ранната средна възраст. Диана ги избира след внимателни интервюта в затвора, откъдето те пристигат в Северен Лондон.
Толкова години сте тук с тези хора – някой от съседите не скочи ли срещу вас, питам удивена. Лондон обаче не е село Розово. Нито веднъж комшиите им не се вдигат на крак срещу „натрапниците“ отвън. Точно обратното, идват за захар, на кафе, понякога си забравят ключовете и прескачат оградата ни, разказва Диана.
Елате да видите градината ни,
възкликва тя. В нея отглеждаме зеленчуците, които сервираме на вечеря, горда е нашенката.
И все пак, как се стигна до престижната награда и каква титла точно спечелихте, питам Диана. Нашите са носители на приза The Great British Care Award – в категорията Staff Team. Двете церемонии по награждаването (регионалната през миналия ноември и националната април) са изключително бляскави и събрали каймакът на британското общество. Асоциациите отново ме връщат към бала на Пепеляшка…
Преди бала обаче, Диана и нейната българска колежка се явяват на интервю за финала на състезанието. Двете българки трябва да обяснят за 25 минути „кои са и за какво се борят“.
Взехме им акъла, хората се влюбиха в нас,
разказва Диана. С какво най-много ги шашнахте, питам я. С това, че познавахме толкова дълбоко, из основи функционирането на системата на Mental Health Services , категорична е тя. Ние знаехме всичките пробойни в тази система, защо съществуват проблемите и как да бъдат разрешени. Нещо повече – за десетте изминали години Диана и великолепната й десятка не са имали нито един инцидент.
Какво друго да им пожелаем, освен още много такива признания, гордеем се с вас, българи!
Снимка: Диана (третата от дясно налявао) позира с част от екипа си при получаването на наградата
