Антон Чернев получава многобройни откази от британските власти да придобие Национален осигурителен номер – важна стъпка за чуждестранните работници и предприемачи във Великобритания.
31-годишният програмист пристига в Лондон от Варна – пристанищен град на Българското Черноморие, през август 2011 година – точно след безредиците в британската столица.
Въпреки всичко, което преживява тук, той никога няма да каже и дума срещу новата си страна. Антон отказва да критикува системата, която многократно блокира опитите му да работи като собственик на компанията си, въпреки че предоставя всички изисквани документи.
Вместо това, днес той с усмивка разказва как е трябвало да развява копие от договора на ЕС пред интервюиращите го, които отново и отново отхвърлят молбата му за получаване на Национален осигурителен номер.
“Мисля, че можех да разбера тяхната гледна точка“, разказва Антон. „Зная, че тук пристигат много нежелани хора. Работата е там, че можех да взема осигурителния си номер, като се престоря, че съм чистач. Само че аз дойдох тук, за да върша нещата както трябва.“
Чернев се интегрира към британския живот в разделни времена. Ukip, политическата партия, известна с позицията си срещу имигрантите, печели популярност във все повече региони на страната с националистическата си реторика. В мултикултурния Лондон обаче партията има по-слабо влияние. Чернев, който твърди, че никога не е страдал от дискриминация или ксенофобски подмятания в британската столица, е уверен, че всички тези на политиците – че имигрантите са тук, за да се възползват от социалната система на Острова, са манипулация и търсене на изкупителна жертва.
„Не обвинявам никого, но много хора тук са свикнали да получават наготово, включително от социалната система, която е доста либерална, по мое мнение“, казва Чернев, който никога не е получавал – и не смята да търси – социални помощи.
„Трябва да се реформира системата, но промените ще засегнат също и хора, които са британски граждани.“
Чернев изоставя идеята да разработва „Farant“, неговата еднолична фирма в Обединеното кралство, и вместо това той открива шанс за себе си другаде.
Още на първата среща настоящият му работодател, Everlution Software, тикват в ръцете му тлъст въпросник. Той е предоставян на наемащите от наскоро разформированата UK Border Agency, за да обяснят защо искат да наемат източноевропеец вместо англичанин. Това до момента е препъни-камъкът за всички останали компании, показали интерес към него.
„Когато пуснех CV-то си, телефонът ми загряваше от обаждания“, спомня си Чернев. „Хората направо ме питаха кога мога да започна работа при тях и аз трябваше да обяснявам: чакайте, нека само обясня нещо. Аз съм българин… и с това се приключваше всичко.“
Късметът обаче му се усмихва през февруари 2012 година, когато Чернев се установява на новата си работа и оттогава той се наслаждава на живота в Лондон. Влюбва се в града, защото е запленен от космополитизма му. Обича факта, че тук постоянно има нови и нови изложби и експозиции, които можеш да посетиш поне два пъти в месеца, както и огромно разнообразие от музикални клубове.
“Мултикултурното разнообразие е това, което дава живот на Лондон“, казва той. „Хората могат и да говорят срещу това, но то работи… Дори в по-затворените общности и райони, веднъж дневно хората просто трябва да ги напуснат, за да отидат на работа и така те се смесват с останалите жители на града…“
Самият Чернев живее в Maze Hill – Гринуич, в югоизточната част на Лондон, където дели жилище с още двама съквартиранта – германец и италианец. “Ние всички сме в един кюп, в една лодка, тук всички имигранти се опитваме да подсигурим живота си“, обяснява Антон.
Гринуич е красив и исторически район на Лондон, разположен на югоизточния бряг на Темза, недалеч от финансовия район Canary Wharf.
Когато не работи и не е с колегите си, Чернев посещава клубове или музикални събития. Той обича и да се разхожда из двата големи парка на Гринуич и е чест посетител на фитнес салона до неговия офис. Антон отказва да се оплаква от английското време – а и тази есен му дава малко поводи за това.
Описва себе си като единак и особняк: „Най-хубавото нещо да отидеш сам някъде е, че можеш да се пощураш свободно и да срещаш непознати. Тук, в Лондон, не е лесно да завържеш разговор, но веднъж престрашиш ли се, нещата се получават лесно и хората откликват“, казва той.
Въпреки разочарованието си от ситуацията в родината, Антон вярва, че някога отново ще се върне там. “Да, бих го направил един ден. Нищо не е твърдо решено или предопределено… Имам толкова много приятели и роднини там. Във всеки случай, дори да се върна, няма да е скоро. А може пък накрая да отида в друга европейска страна – кой знае?
