Със Светослав Стоянов се запознах на последната му изложба само преди броени дни в Kensington Close Hotel, който се намира на крачки от High Street Kensington. Пред масата с наредените негови картини задълго се спираха и български, и чуждестранни гости.
Това е неговото четвърто участие в изложба на английска земя. Преди това свои картини е нареждал на многобройни изложби и галерии в София, Варна и в родния си град Габрово. Голяма част от творбите му са вече част от частни колекции в различни страни по света. Откакто рисува професионално, той е сътворил 230 картини, от които непродадени са останали само няколко.
Картините му веднага впечатляват – освен, че напомнят творбите на Салвадор Дали, те показват и собствения стил на Светослав. Вярва в свободата на мисълта и в изкуството без правила.
“Abandoned Planet” (Изоставената планета), “Free Spirit” (Свободен дух), “Silent symphony” (Тиха симфония), “One silent moment” (Един тих момент), “The end of the road” (Краят на пътя) – така са озаглавени картините, представени на изложбата в Kensington. Всяка една от тях разказва някаква история. Може би и затова първия ми въпрос към него е какво го вдъхновява да рисува.
“Ами нищо не ме вдъхновява. Може би странно ще прозвучи, но както си седя на масата и си вечерям, изведнъж като мълния идва идеята и в следващият момент виждам цялата картина с детайлите, много скоро след това идва и името. Всяка една идея ми е дошла по този начин. Няма да забравя първата картина, която нарисувах, след като пристигнах в Лондон, и която бях нарекъл “Imagination“. Бях на терасата и отсреща се виждаше блок, естествено пак от тухли – нали навсякъде има тухли в Лондон. Блокът изчезна и на негово място се появи цялата картина с цвят и така се почна“.
Светослав се премества да живее в Лондон през 2007 година и през първите три години от живота си в английската столица спира да рисува по обясними причини - докато си намери място и работа – тоест, за да уреди битовите проблеми и “да влезе в матрицата плътно“, както казва той. Светослав обаче не се предава. Първото му участие в изложба на английска земя става реалност през декември 2011 година след като от Pump House Gallery в Лондон оценяват таланта на българския художник и той излага своя картина. Не закъснява и втората му изложба след като печели конкурс в един английски уебсайт за изложби в Тетбъри (Tetbury). Скоро след това последва и третата му изложба, която е в рамките на престижния Арт фестивал в лондонския район Челси.
“Сега рисувам и естествено се занимавам и с друга работа, така, че работя и рисувам в момента. Като рисувам, аз не смятам, че работя“.
Професионално с изобразително изкуство започва да се занимава в началото на 90-те години. За да грабне четката го вдъхновяват природата и топлината на старите български къщи, които винаги е намирал за много романтични. “Тогава започнах да рисувам стари български къщи, залези, пейзажи. Чичо ми е художник и той ми даде някакъв начален тласък , защото явно видя нещо в мен. В техникума бяха организирали изложба, на която продадох накуп 6 картини. Това беше знак, че става нещо интересно, беше стимул да продължа и оттогава не съм спирал“.
По стила, който той рисува, сюрреализма, Светослав се запалва в казармата – “вместо изгубено време, аз успях да го направя по-ползотворно за мен“.
За познавачите на изкуството не е трудно да открият Салвадор Дали като един от любимите му художници. “Естествено Дали беше в основата. Особено в началото, преди години, много пъти са ми казвали, че картините ми напомнят на творчеството на Салвадор Дали. Това е абсолютен комплимент. С течение на времето обаче спрях да се влияя наистина. Не мога да кажа, че вече имам собствен стил, защото ще бъде прекалено самохвално, но усещам, че сега сме доста различни с него. Има гениални млади съвременни художници – руски, холандски, немски и бих казал, че съм по-близо до тях, отколкото вече до Салвадор Дали“.
Какво означава успехът за него като художник? “Не знам кой е най-големият ми успех. За мен успех е, когато видя хора, спрели се пред моите картини, да мислят и разсъждават. Основната ми цел на това, което правя, е да накарам хората да мислят. Това е моето мото с цялата ми работа като художник. Аз първо ги правя заради себе си, но ако видя, че съм провокирал някой да мисли, значи съм си свършил работата. Естествено, не е маловажно да се купят, но не е само това. Хората трябва да почнат да мислят критично и да излязат от матрицата, която е навсякъде, без значение дали е в България или тук - в Англия“.
Както всеки емигрант, на Светослав никак не му е чуждо чувството на носталгия. “Никога няма да спре да ми е мъчно за Габрово и за България. Аз не вярвам, че ще остана тук. Имам и дете на 2 години,което вече е по-голяма отговорност. Носталгията си остава, колкото повече съм тук, толкова по-чуждо ми става. Въпреки проблемите в България, бих искал детето ми да израстне в България. Тук всичко е различно. Приятелите също много ми липсват и никой не може да ги замести“.
За да се докоснете до творчеството на Светослав Стоянов, можете да посетите неговата онлайн галерия на адрес http://svstoyanov.weebly.com/.
